Дафина Георгиева

ЕСЕНЕН ЕТЮД
Вървя по улиците. Около мен се носи дъх на фъстъци и кестени, аромат на изсъхнала шума. Мирише на дъжд и мокра земя. Дърветата приличат на страшни черни птици. Студено е. Тревожен тътен се носи из въздуха.Вятърът размахва ръце и разпилява дъжда по земята.Аз загребвам с пълни шепи от него и хуквам по улизата с прогизнали,тежки обувки. Викам,пея,крещя,но гласът ми потъва в дъжда. Мракът връхлита рано и ме поглъща.Аз поставям в сърцето си неспокойствието на Земята.
РОДЕНА СЪМ СВОБОДНА
Събуждам се с дъжда. Пея моите песни за слънцето. Нося пера на птици в косите си. Вятърът е дъхът на сочните ми устни. Моите малки стъпки по тревата са молитва да остана завинаги дете!
ХАРТИЕНОТО ЧОВЕЧЕ
Едно момиче си нарисувало човече,но без очи и без уста.То било много нетърпеливо и искало да излезе от листа,за да тръгне да си търси щастието.Скочило и се превърнало в хартиена фигурка.Тръгнало по белия свят.Друго дете го намерило и като видяло,че е без очи и уста,веднага му нарисувало голяма усмивка и очи като езера.Сложило го в раницата си и продължило.Хартиеното човече плакало през целия път,защото било затворено.Когато детето видяло измокрената фигурка,я оставило на прозореца,за да изсъхне.Вятърът духнал и човечето отлетяло.Така то стигнало до една сладкарница.Там лошо момче го взело,смачкало и го хвърлило в кофата за боклук.Една кола прибрала боклука и Хартиеното човече се озовало на сметище.Там то намерило много приятели -други човечета,животни,играчки от желязо, стъкло и пластмаса.Влюбило се в една стъклена балерина и точно когато решило да и каже колко я обича,вятърът духнал,Хартиеното човече отлетяло в далечни земи и продължило да търси щастието си. До сега лети,лети,лети...
АНГЕЛИТЕ
Крила от най-чисто сребро, очи тъй бистри,тъй нежни и сърце може би от светлина...
***
Ели и треви, смърчове и борове, цялата красота е събрана в една единствена гора. Гората на мечтите. Във нея не расте омраза - райско кътче,направено от Бога.


:))))))))))))) Страшно прекрасно:))))))))))))